Прощалното Писмо на Един Сектант

Искам да се простя с теб Българио. Дълго мислих да го направя ли или просто да тръгна. По-добре да се простя сега, защото не знам дали ще те заваря, когато се върна. Заминавам пак по света, да се погрижа за семейството си, което ти обрече на мизерия и лишения.

Едва ли ме помниш, въпреки че съм ти син. Всъщност никога не си се отнасяла с мен като с такъв. Дълго се чудих дали си ми майка или мащеха, но все пак трябва да си ми майка, защото е ясно, че точно ти си ме родила, а и когато бях малък, може би все пак ме обичаше.

Какво да правя, и аз като целия свят порастнах и започнах да преценявам кое да приема и кое не. Открих, че докато съм бил дете от мен са крили за съществуването на Бога, който те е опазил векове наред. Разбрах, че войнстващото безбожие се е опитало да Го задуши, мислейки Го за глупаво суеверие. Аз повярвах в Него с цялото си сърце, но не бързай да ме виниш за това Българио. Ако дойдеш в съзнание и се върне паметта ти, може да си спомниш колко дълго и ти си Го обичала, и че точно когато любовта ти е била най-искрена са наставали времената с които сега най-много се гордееш.

Вярно е, аз не приех традициите ти, които ти мислеше за християнство. Сигурно съм те обидил и отдавна съжалявам, че не съм намерил по-разумен начин да ти кажа, че за мен най-важна е същината на това християнство. Просто не разбирах как може да милслиш, че ритуалите те извисяват без да е необходимо истински да вярваш в Бога и да живееш според волята му. Такъв съм си! От както се помня не харесвам ритуалността и винаги съм искал да разбирам и да влагам смисъл в действията си. Ако в това е вината ми – прощавай!

Какво да правя Българио, като нямаше с кого да се посъветвам как да бъда разумен християнин-протестант и как да не те наранявам с истината. Всички тези които бяха оцелели след комунизма бяха изтерзани, уплашени от света и затворени в собствената си среда, а всеки по-интелигентен и изявен се оказа, че е бил отдавна смазан от безбожната система. Вярно е, говореха странно, не можеха да обяснят какво искат да кажат и правеха глупости, мислейки, че така противодействат на злото. И аз го правех. И все пак ти достатъчно ясно разбираше, че ти казват да съобразиш живота си с Бога, без да мислиш, че можеш да играеш ролята на праведност, приемайки Го за красив морализаторски мит. Ясно ти беше посланието, че Бог не си затваря нито очите, нито ушите за начина по който живееш, да не се опитваш да се скриеш, а по-добре да Го послушаш!

Ти обаче ме намрази за това... Аз отхвърлих традициите, които мислеше за християнство, а ти отхвърли всичко стойностно от християнството. Обвини ме в какво ли не, нарече ме с всяко име различно от християнството, лепна ми прозвище “сектант” и не искаше да знаеш дали е така или не. А аз едва станал пълнолетен виках към теб, че не е вярно, виках и отчаяно се гърчех от болката на всяко следващо твое обвинение, за всяко ново зло или извращение, което ми приписваше без да искаш да ме чуеш. Болеше ме Българио. Болеше ме, че за да затвориш ушите си за Божия зов за чистота, ти представи мен по-мръсен от всичко което можех да помисля.

Не знам случайно или не точно тогава разни гурувци предизвикаха масови самоубийства на запад. Ти не се посвени да ме изкараш и такъв. Изкара ме самият Сатана. Никога не ме е боляло повече, Българио. Естествено, че се затворих и спрях да търся разбиране и приемане от теб. Започнах да крия вярата си в Бога и моралните си представи, спрях да се опитвам да ти влияя.

Колко жесток може да е Бог в справедливостта си! Позволи да ти се случи всичко което искаше да преживееш. О, колко различно се оказа от очакванията ти! Винаги е така със злото!

Ти не искаше да се съобразяваш с морални стандарти и Бог те остави да го направиш. Ако беше в съзнание, бих те попитал доволна ли си от резултата. Доволна ли си, че най-големите крадци са тук, родени от самата теб и изяждат хляба на останалите ти деца? Доволна ли си, че синовете ти продават в робство на богатите развратници собствените ти дъщери? Доволна ли си, че няма твой чиновник готов да изпълни задълженията си без да получи подкуп? Доволна ли си, че докторите ти, заклели се да помагат, вместо да го правят богатеят стискайки за гърлото болните ти? Да, дори се чу за майка чието дете е задържано от болницата заради неплатени дългове и че твоите болни от рак чакат кого от тях ще осъдиш на смърт, нарушавайки договора сключиен от самата теб с народа ти.

Спомни си, че ме обвиняваше, че обирам богатството на хората които са ми повярвали и не приемаше опитите ми да се оправдая от лъжите ти. Искаше да си богата. Стана така, че от тогава винаги има кой да смуче като вампир всичките ти богатства и да лишава народа ти от всичко имащо някаква цена. Как падна до там, че собствените ти богаташи да са срам за името ти? Нали искаше целият ти народ да е от богаташи... Такива ли ги искаше, пируващи по времето на най-голямото виждано от съвремения свят бедствие и недоволстващи, че им разваляш почивката питайки ги за безсърдечието им. Защо ли Бог не допусна тогава да загине нито един българин? Сигурно за да е толкова по страшно обвинението му срещу твоето безбожие.

Нали уж аз промивах мозъците ти, Българио. Защо стана така, че тези мозъци масово те напуснаха? А защо тези които още са тук мислят как да ги последват, за да не ги погуби майчината ти любов? Да, има и такива, които искат да останат, но малко от тях искат да ти помогнат. Обикновено почвата ти е добра за тези които знаят как да ограбват децата ти. Ако беше в съзнание, сигурно щеше да го разбираш и да направиш нещо, но за съжаление не си.

Казваше, че подражавам на западни проповедници в представите им за морал и християнство. Може и да съм го правил. Но ти на какво подражаваш вече повече от 10 години, Българио? Не остана западна или източна низост и перверзия, на която ти да не се възхищаваш и да не си се хвърлила да подражаваш. Каза, че съм бил родоотстъпник подражавайки на някого. Нима това след което си се затичала днес Българио са ценностите на родните ни предци?

Оклевети ме, че на сбирките си развратнича и разбивам семейства. Останаха ли ти вече млади хора, които сама да не си научила на разврат и които поне да знаят, че има нещо повече от секса - любовта способна да остойности живота им? И защо става така, че не могат да създават семейства и не желаят да имат деца? Не е ли, защото много добре си ги научила да използват разума, като инструмент на егоизма си, да консумират без да дават нищо?

Обвиняваше ме, че убивам деца и не искаше да чуеш моя вик на болка. Е, Бог те остави сама да се погрижиш за децата си. Някога бях ужасен чувайки за първото улично убийство. Сега вече няма кой да ги брои. Не стига това, ами и света научи, колко жестоки убийци могат да са малките ти деца. За малолетните ти компютърни гении, които трябваше да те прославят, а вместо това се прочуха със серията жестоки убийства и обири, за да си купуват по-мощни компютри… За момичета, които с обмислен план са убили съученичка... За момчета, които прибират в хладилника си частите от трупа на убития съученик... За сираци които убиват този, които нечовешки се е гаврил с тях заради порнография и ги е изнудвал... Има ли друга страна по света, в която за една седмица деца да извършат две убийства?

Как падна до там Българио? Нали уж искаше собственото си добро и аз го застрашавах с призива си за вяра в Бога... Това добро ли тъсеше?

Ти ме приравни с онези гурувци, изкара ме масов убиец, искащ да навреди на народа ти. Бог те предаде сама да избираш на кого да се довериш. От тогава до сега, неизменно по избори хукваш след някои нов сладкодумен гуру, свалящ ти звездите от небето и готов да ти отнеме всичко годно за ядене, след някой нов масов убиец стопяващ народа ти с десетки хиляди души годишно, угоявайки своите си приближени и залъгвайки тебе с благи думи, след някой нов потомък на Дракула, успял да те убеди, че неговата захапка е най-животворната...

Нима очакваше друго Българио, кой би се грижил за твоето добро, ако се интересува само от самия себе си? Колко можеш да изкараш по пътя по който си тръгнала?

Болеше ме тогава, че ти повярваха и братята ми, православните. Обаче как да ги съдя, като и те самите толкова жестоко си изпатиха от същите тези които обвиняваха и мен. Ти първо ги отдели от другите християни, а после тях самите раздели, завладя и очерни! И тях смачка колкото можа, и показа на целия свят, как можеш да биеш свещениците си, загърната в парцалите на собствените си закони - законите, които не спазваш никога срещу виновниците, но не пропускаш да стовариш върху жертвите. Поне тях да беше пожалила, Българио… Нали казваш, че не Бог, а православието те е спасило от турците...

Е, аз вече не се срамувам от това, че вярвам в Бога. Не се боя и от твоята жестокост. Сега можеш да ме наричаш както пожелаеш. Но вече не остана човек, който да повярва, че имаш моралното право да обвиняваш когото и да е. Жалкото е, че ми е все по-трудно да не се срамувам от това в което се превръщаш и което виждат приятелите ми когато дойдат тук.

На скоро научих, че умираш. За последната година проказата, която си докара, била съкратила народа ти с 40 000 души. Това значи, че губиш повече от 100 живота всеки ден... Мъчно ми е за тебе и въпреки миналото не те мразя.

Не знам дали ще оцелееш, докато се върна, но разбери ме. Не мога да изоставя семейството си на твоите грижи. Та ти вече го лиши дори от правото да се лекува, защото не ти е плащало, когато сме били без работа. Ще ида да се погрижа пак за оцеляването им, което ти правиш толкова трудно. Но ти не се притеснявай, винаги когато съм в чужбина забравям всичкото ти зло и винаги разказвам само за най-хубавите ти неща. Хората, които те познават само от моите думи те уважават. Все пак си ми майка и все пак те обичам.

За това и ти оставям това прощално писмо - ако въпреки захапките на всички вампири които пият кръвта ти дойдеш в съзнание, докато ме няма. Не се сърди че не съм до теб. Аз вече не мога да ти помогна, дори вече се опасявам, че не си между живите. Ако има някой способен да те върне към живота, то това е само Бог, когото ти не искаше да чуеш. На Него се надявам да те спаси, защото винаги е готов да прости и да помогне, ако Го приемеш и потърсиш. Дано само се съвземеш и Го повикаш от сърце.

Повече не мога да ти кажа.

Прощавай!

А колкото за мене, аз вече всичко съм ти простил.

P.S. Прощавай и ти дядо Паисий, ако виждаш това мое писмо. Дано да ме разбереш поне ти, защото по твое време българите са се срамували, че са неуки и нямат история, но днес не се срамуват от това в което се превръщат и освен историята сякаш не им е останала друга чест. Нали и ти самият си им писал да търсят Бога и да видят връзката между отношението към Него и съдбата на народа си. Това от тебе го преписах... Прощавай!

Стефан Сотиров