Георги П. Бакалов е роден в София, става християнин през 1989 г., малко след падането на Берлинската стена и края на комунистическия режим в България. Той е пътувал и служил в над 20 различни нации в Европа, Северна Америка, Азия и Африка. Дал е интервюта не само за водещи български медии, но и за чужди, сред които и американската телевизия Ти Би Ен. Женен е и има три дъщери.

Емил Старейшински е роден в Белоградчик, завършва природо-математическа гимназия в Монтана. Тренирал е волейбол 7-8 години, след което завършва Националната спортна академия. Последната година като студент повярва в Иисус Христос. Женен е, и има две деца.

Започваме разговора с Емил Старейшински в сладкарница, където музиката се опитва да съперничи на разговора ни. Старейшински е пастор от Християнски център "Прелом", който е помогнал на много наркомани да оставят дрогата. Питам го как става така, че в един момент зависимите се преобръщат. Пасторът дава пример какво се случва с героя Нео от филма "Матрицата".

Емил: "Матрицата" е заимствана от Библията - цялата идея на филма е заимствана от там. Оставяйки дрогата, наркоманите всъщност излизат от някаква заблуда, от нещо, което не е реално. Ти водиш един живот, като мислиш, че е реален и в един момент, когато дойде смъртта, разбираш, че си бил в някакъв живот, който не е истински.

Непознаването на Бога си е някакъв вид заблуда, дефакто не знаеш кой си, къде отиваш.

Успяват ли да свидетелстват за преживяното?

Емил: Църковните програми отдавна са доказали своята неефективност. Може да вкараш някого в програма, но когато той няма желание да свидетелства и неговия живот като не е свидетелство. Ето, аз тренирам щанги. Мога да говоря на някого за щангите, за упражненията, че мускулите се уголемяват, защото съм го преживял.

Ако той е наркоман, който излиза от дрогата и е намерил утеха в Бога, който му е помогнал да остави наркотиците, той ще има сила неговото свидетелство да говори на другите.

Защо разговорът за Бога не присъства в ежедневието ни?

Емил: Една от причините е гонението. Много журналисти ни обвиняваха, че сме сектанти, че ядем хора, сложиха ни под общия кюп с Бялото братство, с Кришна, Свидетелите на Йехова. Аз в Монтана съм пастирувал осем години и тогава там имаше една сатанинска организация, която в една местност правеха жертвоприношения на кози, на кокошки, петли. Даже се беше разчуло, че се готви да принесат в жертва момиче на 13 години. Представяте ли си аз като учител в гимназията, как съм ходил на работа, а имам и две деца. Като започне да се тръби срещу тебе, те вкарват в една рамка...

Докато Апостолите живяха в Иисус, видяха разпъването и възкресението му и имаха силата и смелостта, едни ги убиваха, други ги затриваха, но тях не им пукаше кой какво мисли, защото бяха видели Иисус, живели с него.

Едно от нещата е страхът, заради силата на слуховете, които могат да уплашат младите хора да не свидетелстват много.

Отдалечен ли е съвременният човек от Бога?

Емил: Много. В Библията се казва, че ние сме направени по Негов образ и подобие. Ние имаме Неговия образ, аз вярвам, че Бог има глава, тяло, ръце, крака, макар че никой не го е виждал. Но фактът, че изпрати своя син и той изглеждаше като нас, е едно потвърждение, че Бог изглежда като хората. Обаче другото - подобието, духовното, хората са се отдалечили и нямат връзка с Него.

В разговора ни се присъединява пастор Георги П. Бакалов, за който знам, че скоро се е завърнал от Сингапур. Питам и него -

Защо рядко в ежедневието българите говорим за Бога?

Георги: Защото това е остатък от Средновековието, от невежеството да се мистифицира християнството.

Не съм съгласна, тогава повече се е говорило за Бога.

Георги: Само от дадени хора. Значи Реформацията е началото на това Бог да влезе в устата на отделния човек по позитивен начин. Първо при евреите името на Бога е било свещено и дори те не са говорили за него, а само свещениците. Вместо Яхве, което име е било смятано за твърде сакрално, се е говорило за Адунай. После Иисус като идва започва, да говори за Отец, което е тотално противоположно на традиционната религиозна идея. Християнството става вяра на народа, на хората.

На Балканите по принцип не имало този вид Реформация и за това Православната църква по същия начин е останала в лоното на клира.

Умеят ли съвременните млади хора да си говорят за тези неща?

Георги: Това си идва от семейството, защото моите деца си говорят за Бог от малки. Всичко започва със семейството. Защо в средното българско семейство - въпреки че над 80% да се считат за православни - не се говори за вяра? Защото сигурно както Иисус говори - с устата си ме почитат, но сърцето им е далеч от мен. Проформа, традиция, ритуализъм може би, но не вяра в самите фундаменти на семейството. Оттам става сакрална тема - не я пипай, само експерти може да говорят. Така че по-скоро би било изключение съвременни млади хора да седнат на кафе и да говорят за Бога, освен ако не са израснали в семейство на вярващи и това не е основна част от техния живот - по-скоро би било чудо.

Емил: Ние във фитнеса като тренираме, много - много не говорим /смеем се/ Но ако започнем да говорим глупости, по добре да си говорим за Бог. Аз не съм религиозен фанатик, за да говоря с всички, но не се срамувам да споделям моята вяра в Христос, понеже това е нещо, което ме е спасило и е дало смисъл на живота ми.

Във фитнеса има толкова заблудени хора и толкова самовлюбени хора - там вдигат тежести, фокусират се върху телата си.... Но има и много хора, които при определени ситуации искат да чуят за Бога, имат този глад.

Ако човек реши да се промени, да промени живота си...

Георги: За промяната в сърцето ли говорим или за промяната в живота, защото са два отделни въпроса?

Нима няма връзка едното с другото?

Георги : Има връзка. Ама опира до ценностна система. Защото ако да си променя живота означава да означава да си променя доходите, това е въпрос за икономисти или политици.

Тук говорим за промяната в сърцето, която може да промени живота на човека. Не че не са свързани двете неща, но мисля, че българинът след като експериментира вече 13 години самостоятелно, сега за първи път идва време хората си задават въпроса - какво настина е важно за мен. Преди да дойде тази промяна, не може да дойде промяна в живота за повечето хора. Тук много хората се оплакват. И при поляците откривам този мъченически елемент, сърбите също се мислят някак си за мъченици. Много хора и в България имат този синдром на мъченичество - че са използвани, поробени. Това е една голяма лъжа.

Проблемът на българина е, че иска лесни и бързи решения. Без да си задава истинските въпроси. Например - семейството и брака, който е основата на нещата. Как ще си променим живота, без да си променим основната концепция какво означава вярност, лоялност, брак. Половината от браковете се разпадат, младите хора не вярват на брака вече - значи има една ерозия на съвестта. Тези млади хора имат ценностна система, основана на външно привличане.

Те нямат първична концепция за вярност, примерно. Откъде тя ще дойде, освен от разбирането за Бога. За това се говори в Библията, Стария и Нов завет, не само за договор, но за обвързване, посвещение един на друг.

Няма да си променим живота преди да си зададем някои много сериозни въпроси и не позволим Библията или учението на Иисус да ни даде отговорите.

Емил: Двете неща са много свързани. Има десетки обещания в словото, в Библията, че ако вървиш по Божиите пътища и спазваш Божиите заповеди, ще бъдеш благословен. Това е част от завета на Бога. Има различни начини за забогатяване, за просперитет, но по-добре да просперираш, ходейки по стъпките на Бога, отколкото не ходейки по тях. Защото винаги има възмездия, наказание.

Бедността е най-големият проблем на обществото ни. Как може да бъде обяснено на хората, защо са бедни?

Емил: Словото Божие казва, че нито едно проклятие не постига без причина. Библията казва - грехът е причина, която води до следствие.

Кой е грехът на българина, най-общо казано?

Емил: Много са. Едно от нещата е, че липсва завет с Бога. Липсва изпълнение на неговото слово, което рефлектира върху семейството, в отношението към ближния. Питали Иисус какво означава закона. Той обяснил най-простички две заповеди - да обичаш Бога с цялото си сърце и да обичаш ближния си като себе си.

Има много грехове, за които трябва да се покаем. Знаете ли, ние периодично от името на българския народ като църква се покайваме. За хилядите грехове, за това, че мнозинството от нацията не ходи в пътищата на Бога. Ние се молим Бог да прости беззаконието и греха на България, за да може да я защити.

Има и друго слово, където са казва, че ако Бог не опази града, напразно бди стража.

Георги: Първо имаме морален въпрос и после чисто прагматичната страна на нещата. И въпросът за бедността е обяснен в Библията.

Днес дори човек една пералня като си купи, има към нея упътване как да се използва. Камо ли да се огледаме около нас и видим това творение, наречено живот, за което Бог се е погрижил да ни даде това откровение - Библията. Значи, има връзка първо между неверието и бедността, и това проклятие - отрицанието на Бога. Малко е трансцедентално, но е факт. Отрицанието на Бога, охулването на Бога, невзимането на сериозно на Бога, ще доведе до някаква духовна компресия върху една нация и до бедност.

По-прагматичната страна на нещата е, че в България например има голям присмех към американците, че били много повърхностни, евенгализаторите били странни. Истината обаче е друга - ако има едно облъчване, така да го наречем, със знанието за Бога, ако тоя народ ясно чуе, че "не кради", не е просто норма от Народното събрание, но е изискване свише, изискване на Бога и имаме тази отговорност към Бога. Българският народ, например, краде повсеместно. Краде се на високите нива, на по-средните нива, и на ниво - човека на пазара, който си играе с кантарчето и ще те излъже с 50 или 100 грама. На висшите нива са 50 или 100 милиона, но принципът е един и същ.

Значи трябва да има много фундаментално разбиране за това какво казва Божието слово. То казва да не се краде и нарушаването на тази норма води до други верижни реакции.

Ние в България имаме голяма толерантност към злото.

Аз бях през февруари в Сингапур. Ако имахме законите на Сингапур и ги спазваме, както те ги спазват, сигурно щяхме да имаме по-малко престъпност и по-малко бедност. Това са нации, които от екстремна бедност чрез екстремен закон, който обаче цял народ има желание да спазва, са постигнали положението си.

От една страна се оплакваме - ние сме бедни, от друга страна - толерираме злото. Ще ви дам шокиращ за мен пример. Приближаваме Сингапур със самолет и ни дават екземпляр за митницата. На гърба на декларацията пише с големи червени букви - внимание към чуждите посетители. Всеки, който на границата на Сингапур бъде хванат с какъвто и да е наркотик, с размера на 25 центова монета, подлежи на смъртно наказание. Това не е толериране на злото. Някой хванат да краде например, освен че ще излежи присъда в затвора, бива бит с пръчки.

Смъртната присъда не е решение.

Георги: Да, но Сингапур е пример за нация, която е видяла преди 50 години, че е в лошо състояние и че няма да успее, и решава да създаде правила - ако някой желае да ги спазва, е благословен. Като в Стария завет - спазваш правилата - следва неограничен просперитет. Не спазваш правилата - сурово наказание.

Какво значи да се моля Бог да дойде в нацията - да се моля президентът да е вярващ, да има страх от Бога, магистратите да имат страх от Бога, полицаите да имат страх от Бога. Защото тогава няма само да вярваме за някакви мистични решения на проблемите...

Емил: Аз ще дам друг пример - коя е най-проспериращата нация в света? САЩ, Америка. Там на всяка една доларова банкнота пише, че ние се основаваме на Бога. Това не е само фиктивно, голяма част от народа живее с вяра в Бога и той е издигат на първо място Бога в живота, а не парите. Лош приоритет - дори само да се стремиш към финанси и вярваш в Бог, но те са на първо място, а не Бог на първо място, ти си в неизгодна позиция.

Какви наблюдения имате от срещата си с хората по света?

Георги: Посетил съм повече от 40 нации, но активно съм служил и проповядвал в 20-на страни. Откривам едно нещо - културите и нациите се различават, икономическото им развитие са различава, България спада към страните, които идеализират проспериращия начин на живот. От друга страна, познавам Америка и Западна Европа отвътре, и познавам грижите, безпокойствата и проблем на човека на Запада, те би трябвало да са много щастливи - обаче не са, защото проблемите остават фундаментални. Има едно нещо - моралните категории са навсякъде същите и вече различните общества намират различни начини да моделират живота си спрямо категориите.

Злото остава зло, доброто остава добро, омразата, верността, любовта, остават същите. Затова на мен ми е лесно да проповядвам, примерно на няколко хиляди сингапурци или малайзийци, или американци

Защото Евангелието на Иисус е актуално навсякъде. Мога да отида в една мюсюлманска страна като Малайзия, където бях и да проповядвам и служа и е толкова актуално, колкото в една християнска нация.

Изборите, които нациите трябва да направят, ще останат същите. За българите е важно да чуят едно нещо - ние трябва да направим нашите правилни избори, които никой друг не може да направи за нас. Всеки един на лично, персонално ниво, където и да ходи, средният, бедният човек, трябва да направи своя избор, защото това засяга и рефлектира на неговото бъдеще.

Не може изборите на моя живот да ги вменя на обществото, в което живея. Аз трябва да избера. Това е най-важното, което нашето поколение трябва да направи. Да разберем личната си отговорност пред Бога, който е дал своята истина. Иначе няма да видим светлината в края на тунела. Ще продължим да говорим само за тунела или за усещане за посока.

Най-важният избор и на персонално ниво, на ниво семейство, на ниво общество, на ниво държава е, да се обърнем от нашите собствени пътища и да приемем истината на Иисус Христос. Друго няма да промени този народ. Просто добри пожелания или носталгични песни за миналото, колко било хубаво, няма да променят този народ. Гордея се с историята, която имаме като българи, с древната култура и подвизи, но днес не искам да останем като архивирани в миналото.

Имат ли сетива и възрастните сред нас да чуят това?

Емил: Аз съм тренирал волейбол и знам, че като ориентираш едно движение погрешно, трябва ти много време да се промениш. Колкото по-млади са хората, толкова по-лесно биха повярвали, биха променили живота си и взели решение.

В главата на възрастните има повече крепости - да, Библията говори за крепости. Нашата война не са пушките, танковете, а крепостите в умовете на хората, както говори Апостол Павел. Има крепости, които пречат да повярваш в Иисус. Но повярваш ли, сменяш си цялата ценностна система. Така и по-възрастните, като са свикнали с рутината, се изисква повече усилия от тях, но няма нищо невъзможно за Бога. Той може да обърне тотално целия ти живот, стига да пожелаеш. Моят живот беше тотална каша, разруха, криза, но ..../смее се/

Георги: Няма да забравя никога - това трябва да е било 90-та година, проповядвах на улицата, на площад "Славейков". Имаше тогава хора, които два астрономически часа стояха, слушаха и не мръдваха от улицата. Имаше хора по балконите. Една жена дойде от кооперацията остреща, възрастна жена, и ми хваща ръката и иска да я целуне, донесе ми едно цвете, и плачеше. Аз бях потресен и казах - "но моля ви се"...Тя каза: "благодаря ти моето момче, защото от 45 години не бях чула такива думи да се говорят.

Мисля, че има много стари хора, които искат да чуят Библията да се проповядва. Ние като протестанти, като евангелисти, сме много активни. Евангелската църква е най-активната, с най-много поддръжници - над 100 000 души, които всяка неделя са на църква. Не на Великден и Коледа, а всяка неделя. Огромна маса от хора, която ще расте повече и повече. Протестантската църква трябва да надмогне своите малоценности, да престане да се сравнява и да бъде с този мъченически манталитет спрямо Православна църква. Православната църква трябва да надмогне нейните бариери и ако ние са грижим за тази нация, ние имаме послание, което да дадем и това е Евангелието на Иисус Христос.

В Библията има една история за Гедеон. Бог го среща и му казва да поведе израелтяните, като първо трябва да събори идолите в бащиния си дом. Какво става - Гедеон отива и през нощта събаря идолите от двора на баща си, направени от камък и дърво. На сутринта хората виждат това, става голям скандал. Но какво прави бащата - застава зад сина си и казва "това е неговият избор, това е моят избор сега". Тук виждаме едно обръщане и първо младото поколение помага на старото да направи своя избор и да каже край с езичество. Това е много актуално и за България. Мисля, че ние трябва да свържем тези поколения.

Източник: mediapool.bg